Книги на патерици

   Едно явление не спира да ме учудва. У нас със завидно упорство се издават книги, които не могат да бъдат определени другояче, освен “на патерици”, или по-точно появили се с такова закъснение, че вече са излишни.

   Говоря за книги от специфични жанрове – политологически, външнополитически, аналитични. В последните дни съм се заел с една такава и честно казано през повечето време чета бавно, с отегчена физиономия. Та тя е отпреди 7 години, а излиза едва сега на български! А толкова години са твърде, твърде много.

   Примери от съдържанието бол – вътре убедено ми обясняват, че войната в Афганистан е приключила и скоро американските войници ще се изтеглят. Второ, че Ирак трябва да бъде наказан заради притежаваните оръжия за масово унищожение. Авторът емоционално описва как страховитата иракска армия ще се бори за всяка къща и колко трудно ще бъде на американците да заловят Саддам. Няма да продължавам.

   Нищо от това не се случи. Афганистан е загубена битка за САЩ и това скоро ще стане ясно. Ирак НЯМАШЕ оръжия за масово унищожение – това бе измислица на администрацията на Буш. И армията им така и не оказа реален отпор на нахлуващите американски агресори.

    За какво ми е тази книга сега? За да оборвам автора със задна дата? Аз съм глупав, че я купих, без да поглеждам годината вътре.

    Подобни книги са ценни веднага – те предлагат моментен разрез на външнополитическата сцена. Нормално е авторите да грешат, стига да не е целенасочено. Но е ясно, че 7 години по-късно тази книга вече не е актуална, това не е класически роман, дявол да го вземе!