18 октомври 2009

От случаен камък боли най-много


    Когато бяхме малки, с брат ми имахме чести разногласия, обикновено решавани чрез силово противопоставяне. Той е с три години по-малък от мен, но и с 15-20 кг по-тежък, така че бяхме от сходна категория. В арсенала ни влизаше всичко, което може да се хвърли, включая една уникална желязна количка "Волга" от соц-времената (по-късно имахме куп колички, но те бяха безобидно пластмасови и леки). Инцидентно настъпваха кризи с участието на нож, чук и тесла, но с появата на пистолетите с топчета хладното оръжие бе забравено, за радост.

   Спомням си един класически бой с камъни на село. И до ден днешен улицата ни там не е асфалтирана, а по нея има куп камъни, останали от стоварени пясъчни хълмове за малки строежи. Та с братчето ми се скарахме за нещо, заехме стратегически позиции от двете страни на улицата и започнахме да се обстрелваме с камъни. Не ще да е било сериозно, защото нито хвърляхме твърде големи парчета, нито се стремяхме да ударим другия силно. Сигурно сме хвърляли поне 20-30 минути, когато взе да ми омръзва. Все пак далеч по-интересно бе да ритаме футбол или да играем волейбол на портата, отколкото да се замеряме.

   Реших да хвърля един последен камък, колкото за принципа, и да обявя примирие. За зла участ брат ми се бе разсеял точно в този момент, навярно и на него му бе вече омръзнало, и успях да го цапардосам по главата, което се отрази и в кървава струйка. Последва рев, уплах за мен и баба, както и дълги обяснения как може да съм толкова лош батко. Научих урока си - когато хвърляш, без да искаш да удариш, е по-вероятно да уцелиш.

   Защо пиша това ли? Ами всичките ни политици от наглед антагонистични партии ми напомнят именно на момчетии, биещи се с камъни - не че са скарани за нещо сериозно, но трябва да защитят авторитета си. И не че искат да се наранят - те си имат чувството за братска съпричасност. Хвърлят камъни един по друг, защото така трябва, нали пред обществото са противници. Мятат малки камъчета, които само разлюляват леко медийната повърхност у нас, но никога не предизвикват потоп.

   Само понякога правят грешка да хвърлят камък ей тъй, без да имат вече намерение да удрят някого. Но от случайния удар уцелват и без да искат напипват слабо място, шурва кръв и като акули върху жертвата се изсипва медийната кръвожадност.

   И падат жертви. От случаен камък най-боли.

Няма коментари: