За лова на вещици или защо у нас това е по-скоро тенис на маса…

   Вещичка тук, вещичка там. Вещер отляво, вещер отдясно. Около тях подвещерски индивиди, които изпълняват безпрекословно заповеди и получават облаги – я персонален облак ще напои градинката им, я дъжд от жаби ще се изсипе над тази на съседа… все е кяр по нашенските стандарти.

  На пишман-историкът Серго му се привидя лов на вещици. По-голяма глупост не бях чувал да – да, може някои и друг подвещерски индивид да отнесе една метла в гъза, но те и по-рано бяха готови директно там да си ги завират в името на височайшето благоволение, та едва ли ще се разсърдят. Но баш вещерите и вещичките са в безопасност.

   За да има лов на вещици, трябват някои условия. Трябва силна власт, която може да налага волята си. През Средновековието властта е феодализирана –  тоест всеки властва над своето късче и отговаря пряко на кратка редица висшестоящи. Над всички е Бог. Чисто, просто ясно. Религията казва, че дяволът се меси в делата човешки и за това използва хората. За по-ясно жените, нали са си изконни виновни за първородния грях. Хайде и да са червенокосите, че са по-малко и е трудно да направят антикладен синдикат.

   Обществото има очаквания. То се сърди като не вали дъжд. То се сърди като вали твърде силен дъжд. Негодува срещу жегата. Мрънка срещу студа.

   За властващите е важно едно – докато населението мрънка срещу времето, няма да негодува срещу данъците. И започват да припламват клади – властта защитава поданиците от долни козни. И народът доволен,  и хазната пълна.

   Друг един лов на вещици имаше и през 50-те години на миналия век. И там условията бяха подобни – силна власт, която е парцелирала и йерархизирала влиянието си – един ще държи банка, друг вестник, трети петролна фирма, но интересите са общи. А капитализмът е над всичко. Чисто, просто и ясно. Идеологията казва, че комунистите са страшни и се месят в делата на американците чрез шпиони. Те нямат външни белези, но отвътре са червени точно колкото косите на нещастниците през Средновековието.

   Обществото им очаквания. То се сърди, ако му е скучно. То се сърди, ако е твърде опасно. Негодува срещу различното. Мрънка срещу чуждото.

    За властващите отново е важно едно – овците да бъдат стригани, докато се занимават с глупости от типа дали съседа ти е скрит комуняга. А още по-добре ако е някой странен професор, който безсрамно приказва неща, които не разбират. И започват да припламват клади, но по-цивилизовани – само уволнение и низвергване от обществото. И народът доволен, и хазната пак се пълни.

  Та, да си дойдем на думата у нас и защо лов на вещици не е възможен. Тук властта е слаба, защото мнозина са над нея и се имат за недосегаеми. И по-лошо, баш такива са, само куршум ги лови, даже и да не е сребърен. Религия или идеология няма, изключвам омразата към околните и себе си. Виновни са всички, които карат по-хубава марка кола. Или се усмихват. А най-са виновни онези с розовите беемвета и мазните усмивки от телевизорите. И тук се различаваме с горните два случая – тогава жертвите в голямата си част са били невинни. А у нас са от виновни по-виновни.

   Обществото има очаквания. То се сърди, като му искат пари под масата. То се сърди и като не му искат пари, защото мисли, че друг вече е дал и е прецакан. Негодува срещу кражбите. Мрънка срещу лъжите.

   За властващите мисията е стандартна – скубене на варената кокошка, респективно народът. Иска им се да отговорят на очакванията и да си осигурят спокойствието и пълната хазна (джобове). Но няма как. Няма да нараниш другарче заради чужд човек, още по-малко безличната тълпа, нали?

   И започва тенисът на маса. Бойко напада, аха топчето да отлети, бившата власт ловко му връща, той пак замахва, отсреща финтират елегантно, Бойко пак могъщо забива, но топката излиза неспасяемо в аут. Не е виновен, новак е, случва се, казва публиката.

   Следващото разиграване Бойко захитрява – пуска въртеливо топче, което лъже, че е неспасяемо, но докато то лети към земята и хората щастливо се прегръщат, че някой ще бъде осъден, бившата власт бързешката вади друго топче от ръкава и го хвърля в бойковото поле. Някои виждат шашмата. Те ще замълчат, няма да им повярват, може поне някоя облага да капне.

   И така. Играят си нашенските на тенисче на маса. Без клади и наказания. Пинг-понг, пинг-понг.