Швейк на Хашек, с поклон

   Швейк. Какво повече да го обясняваш?

   Единствен. Уникален. Неповторим. Три любими думички, с които разтопявахме учителката по литература. И трите безсмислени и празни.

    Само Швейк. И вечния въпрос - той повече смел ли е, отколкото идиот, или обратно? И колко разказа можеше да напише Хашек с историите, които влага в устата му в един-единствен роман?

   1923 г. великият писател склапя очи и пуска Швейк да скита по света. Поклон.

   И толкова. Великите неща не трябва да се дисекцират, а трябва да се (пре)проч(и)етат и съпреживеят, та дори и дни и седмици да си удавен в книжност.

   Така се пълни душа. За да гори по-хубаво на кладата. И разпръснатата жар да разпали нови огнености.