04 април 2009

Личния ми "Времетръс" по Вонегът...


   Снощи започнах "Времетръс" на Кърт Вонегът.

   Снощи завърших "Времетръс" на Кърт Вонегът.

   Изумителна книга, разказваща за странен гърч във времето, който връща датата на календара с 10 години и 4 дни назад и хората са принудени да живеят в едно абсурдно дежа ву, без да могат да произнесат нова реплика, да направят различно движение, оковани в собственото си минало, ако и мислите им да се реят около им, объркани и отчаяни.

   Книгата е последната на Вонегът, с много автобиографични моменти, както и поредица от "фантастични" разкази, които той вменява на любимия си писател Килгор Траут, централна фигура в романа.

   Не ще го преразказвам, едва 200 страници е, лесно четим и прекрасен, един апотеоз на писаното слово, задушено безмилостно от телевизионната помия. И това не е само мое мнение, Вонегът си го казва в пряк текст.

   Аз също изживях своя времетръс. Благодаря ти, Вонегът. Откакто имам компютър, той превзе света ми, и макар да съм елиминирал простащината, наречена телевизия, пак за книги времето ми все намаляваше. Но снощи си припомних онези прекрасни дни, когато в един ден започвах книга и в същия ден я завършвах, четящ с наслада и настървение, жаден да разбера какво става и опиянен от магията мастилено-хартиена. Когато лятоска отивах до градската библиотека у дома във Видин, взимах по 7-8 книги наведнъж, основно фантастика, и казвах, че ще ги върна след седмица. В началото жените там се усмихваха невярващо, очакващи навярно да ме видят в края на месечния срок, но след 7-8 дни аз чинно се появявах и взимах следващата доза от книжния наркотик. Те не спряха да се усмихват, а започнаха да ми разрешават както да взимам повече книги, нещо, което не бе съвсем позволено, така и да ми предлагат сериозни книги, които бяха запазени само за читалнята, като "Архипелагът "Гулаг"" на Солженицин например.

   Компютърът е хубаво нещо. Обожавам блога си и пиша в него с удоволствие. Влюбен съм в пролетта навън и в очите на най-красивото момиче. Но когато книга легне в ръката ми, аз не съм тук  и не желая да бъда никъде другаде, освен сред страниците шумолящи.

   И така ще бъде.

   P.S. Искам да благодаря на Димитър Василев, който взе книга на Бжежински от "Моята библиотека" и ми даде "Времетръс"-а от личната си колекция.

Няма коментари: